Автор: TVL11 ноември 2023 г.Мисля, че Урсула фон дер Лайен е

...
Автор: TVL11 ноември 2023 г.Мисля, че Урсула фон дер Лайен е
Коментари Харесай

Каролин Галактерос: Европа подкрепя хунтата на Зеленски, а не украинския народ. Това е болна русофобия

Автор: TVL

11 ноември 2023 година

" Мисля, че Урсула фон дер Лайен е европейският Зеленски, т.е. тя също живее в своята заблуда. Това е методът на самохипнозата на Куе - концепцията, че колкото повече приказваш, ще накараш нещата да съществуват, ще премахнеш това, което пречи, и другите ще се изправят пред очевидното. Но очевидното е диаметрално противоположно. Очевидното е, че Русия е там, Русия ще остане там, че Русия се оправя сносно като цяло и реагира на този извънреден напън, който ѝ оказаха, по изненадващо стабилен метод. Така че вместо да разбере това, Европа продължава, тъй като през цялото време Европа е американското прокси, което задейства украинското прокси и го подхранва и му оказва помощ... Ние споделяме “подкрепяме Украйна, ще поддържаме Украйна ”, само че не украинския народ поддържаме. Подкрепяме една клика, eдна хунта, която е сложена на власт, с цел да свърши нещо несъмнено, което не съумя да направи, евентуално просто тъй като не можеше. Така че това уравнение е обречено на крах, в което затънахме и оставихме да затънат Украйна и украинците, надявайки се, че Русия ще падне, надявайки се, че съветската стопанска система ще се срине, надявайки се, че Владимир Путин ще почине от 15-ия си рак, надявайки се на куп неща. В Телеграм даже има известия, че той е починал още преди три седмици…Това е някакъв делириум, тъй като унижението е огромно - по едно и също време за НАТО, за Съединени американски щати, за Европа, които са изправени пред стената на действителността ". Това споделя Каролин Галактерос, геополитик, президент на мозъчния концерн Geopragma, лекар по политология и полковник в Оперативния запас на въоръжените сили на Франция. Преподавател по военна нравственос и тактика във Военното учебно заведение и във Висшето комерсиално учебно заведение (HEC) в Париж. Автор на книгите Guerre, Technologie et société (Война, технология и общество, 2014 г.) и Vers un nouveau Yalta. Recueil de chroniques géopolitiques 2014-2019 (Към нова Ялта. Сборник с геополитически летописи, 2019).

 

 

- Предаването “Политическа събота ”. Тази седмица ще се съсредоточим върху интернационалната тематика с спора в Украйна и, несъмнено, израело-палестинския спор. След офанзивата на Хамас на 7 октомври Украйна вижда по какъв начин нейният американски съдружник офейква, Европа към този момент няма глас, тя е безусловно нечуваема. Трябва ли да се притесняваме, че ще бъдем безпомощни очевидци на един международен спор? Какво преразпределение на картите би трябвало да чакаме? Западът дефинитивно ли е унищожил европейската дипломация? Всичко това ще забележим в това предаване. Днес имам удоволствието да посрещна Каролин Галактерос. Добър ден, госпожо!

- Добър ден!

- Благодаря ви доста, че сте с нас. Вие сте лекар по политически науки, геополитолог, президент на мозъчния концерн Geopragma, написали сте голям брой писания - ще изтъквам Vers un nouveau Yalta (Към нова Ялта), оповестена от издателство SIGEST. Каролин Галактерос, да стартираме от Изток. През пролетта украинската контраатака трябваше да промени обстановката, да отблъсне руснаците отвън Донбас. Шест месеца по-късно по какъв начин ще окачествите днешната обстановка в Украйна?

- Мисля, че стигнахме до миг на нагледност - през днешния ден към този момент е ясно, че е доста малко евентуално освен Украйна да устои на съветското придвижване, което се прави постепенно и бавно, само че несъмнено, то продължава и в този момент, а още по-малко да успее да обърне салдото на силите и още по-малко един ден да си върне Донбас и Крим. Това е действителен факт. Украинските въоръжени сили са в затруднено състояние, няма задоволително хора, няма повече оръжия. Конфликтът в Близкия изток даде опция на Съединени американски щати да се измъкнат на фона на военното крушение, а също така в политически проект за американците, за Байдън, става доста комплицирано, тъй като в лагера на републиканците и даже измежду демократите стартират да му търсят сметка - къде отиват всички тези пари, по какъв начин по този начин една трета, даже половината оръжия и пари изчезват? Така че във боен проект това въобще не е невъзможност, при която и двете страни не могат да напредват, както настояват, с цел да не признаят прекомерно очевидното оскърбление. Това не е правилно. Истината е, че съветската войска е в доста добра позиция, тя продължава да напредва със своя темп и мисля, че има още някои упоритости и проекти да напредне по едно и също време на север и на юг, с цел да притисне в ъгъла остатъчната част от Украйна.

- Един въпрос, който всички си задават, е за Одеса. Смятате ли, че Одеса е част от съветските проекти?

- Вероятно е част от съветските проекти. Има клюки, че към този момент се водят американско-руски договаряния за излизане от рецесията, тъй като ясно се вижда, че това не води накъдето желаят и при всички положения ще бъде при съветските условия. Това е явно от военна позиция, т.е. мисля, че те няма да оставят четирите области, които бяха присъединени към Руската федерация, за Крим да не приказваме. И добре виждаме, че през днешния ден има огромни търкания даже в самата украинска власт. Президентът Зеленски е в неприятно състояние, в това число измежду доближените си и украинските въоръжени сили, тъй като началникът на генералния щаб ген. Залужни преди малко изясни нашироко пред Economist, че това въобще не е огромната победа, на която се надяваха, даже не е и дребна победа, а украинската войска е в мъчно състояние. Винаги може да се изяснява “да, не им дадохме задоволително, не им дадохме време ”, само че истината е, че макар че украинските сили се биха самоуверено, не трябва да го отхвърляме, това не е морална оценка за героизма на украинските войници…

- Точно противоположното.

- Обратното, само че това е подвиг, който през днешния ден граничи с отчаянието. Има извънредно доста дезертьорства. Всъщност това е сеч. Руската артилерия си прави работата.

- Споменахте изявлението на ген. Залужни в Economist. Имаше и репортаж на “Тайм ”, който е следвал антуража на Зеленски при пътуването му във Вашингтон и по-късно завръщането му в Украйна. Явно даже доближените на Зеленски към този момент не имат вяра, че ще има смяна във военната обстановка. Констатираме обаче, че самият Зеленски остава уверен, че е допустима победа. Поза ли е това, обвързвана с персоналната му орис? Някои даже приказват за месианската религия на Зеленски.

- Не знам в какво има вяра той. Мисля, че е в доста деликатна политическа и персонална обстановка, все по-деликатна, тъй като наближава моментът когато, колкото повече става ясно военната истина за този спор, безспорно ще се стигне до въпроса - за какво е всичко това? За какво са всичките тези убити? За какво бяха тези стотици хиляди убити украинци? Можеше ли въобще да се реализира победа? Вследствие на което той, който беше изпълнителят на цялата тази огромна маневра на НАТО, беше нейният инструмент, се излага на съществени репресалии, вероятно национални, в случай че популацията стартира да си дава сметка за това, което се случи. Защото ние споделяме “подкрепяме Украйна, ще поддържаме Украйна ”, само че не украинския народ поддържаме. Подкрепяме една клика, eдна хунта, която е сложена на власт, с цел да свърши нещо несъмнено, което не съумя да направи, евентуално просто тъй като не можеше. Така че това уравнение е обречено на крах, в което затънахме и оставихме да затънат Украйна и украинците, надявайки се, че Русия ще падне, надявайки се, че съветската стопанска система ще се срине, надявайки се, че Владимир Путин ще почине от 15-ия си рак, надявайки се на куп неща. В Телеграм даже има известия, че той е починал още преди три седмици…

- И го е погребал Кадиров.

- Не, не, че някъде са го замразили (смях). Това е някакъв делириум, тъй като унижението е огромно - по едно и също време за НАТО, за Съединени американски щати, за Европа, които са изправени пред стената на действителността.

- Казвате “оставихме Украйна да затъне ” в тази обстановка. В последна сметка е по-лошо, тъй като си припомням, че още при започване на спора имаше мирни договаряния. Помним, че Борис Джонсън, който беше на власт във Англия, попречи на тези договаряния и явно не беше самичък, поставяйки кол в колелата на мира.

- Не, той евентуално изпълняваше това, което му беше поръчано от Вашингтон.

- Разбира се.

- Имаше проектоспоразумение, тъй като още първоначално Зеленски имаше някакъв избавителен инстикт за оцеляване, казвайки “добре, няма да влизаме в НАТО ” и така нататък и съветските сили започнаха да се изтеглят от покрайнините на Киев, очаквайки това съглашение да бъде подписано. Тогава общително обясниха на Зеленски, че не е там, с цел да подписва мир, а с цел да води война. Затова е толкоз рисково това, което се случи с украинското население, тъй като той беше определен с стратегия за мир - “ще сключа мир с Русия в Донбас ”, и едвам определен обърна палачинката и се мина към същинския проект. Виждайки резултатите от проекта, можем да считаме, че украинското население в един миг може би ще си даде сметка за измамата, в която бе въвлечено.

- Смятате ли, че президентът Зеленски си дава сметка, че популацията е схванало, защото изборите бяха отсрочени?

- Не, не. И той си сподели, че ген. Залужни, на който преди малко “любезно ” убиха един от помощниците, би могъл да бъде възможен претендент.

- Подобно на Арестович прочее.

- Подобно на Арестович, който си подрежда нещата от много време, към този момент от месеци, откогато подаде оставка. Прекарва времето си да изяснява противоположното на това, което споделяше няколко години по-рано.

- Да се върнем към западната агитация - агитация, която гневно възхваляваше заслугите на украинската контраатака - че има все по-впечатляващ прогрес, че съветските войски отстъпват, че има от ден на ден военнопленници. Предлагам ви да чуем нещо, което е самопризнание за неуспеха на тази агитация, която се лееше по LCI. То е от малкия екран на “Фигаро ”. Ген. Мишел Яковлев.

Ген. Мишел Яковлев: “Опитите за пробив се провалиха. Аз персонално скърбя, че украинците продължиха опита си да пробият… Те не пробиха втората линия, нито третата, те към момента са при руснаците. Има миг, в който се удряме в стената и би трябвало да спрем ”.

- Ако злословeх, щях да кажа, че плъховете напущат кораба, само че не е доста учтиво.

- Не, не е учтиво.

- Тази позиция ни кара да се усмихнем, само че въпреки всичко е извънредно, тъй като тази агитация, която обясняваше, че Украйна ще завоюва, подтикваше борбите да не престават още и още и да умират от ден на ден хора.

- Абсолютно и е доста смущаващо да чуем ген. Яковлев да споделя това, тъй като доста добре знаем, че съветските войски работят под много тесния надзор на западни съветници и точно те караха украинските сили да не престават - може би те са се заинатили на някои места, само че те се заинатиха, тъй като им обясняваха, че би трябвало да реализират някъде решителна победа, с цел да може да я показват като украинска победа.

- Помним Бахмут.

- Именно. Много е просто да споделят през днешния ден: “украинците са отговорни, не разбираме за какво се заинатиха ”. Това е безусловно абсурден цинизъм!

- Днес имате ли чувството, че американците дефинитивно са затворили вратата за Украйна?

- Не безусловно дефинитивно, само че мисля, че може би към този момент са “по-прозорливи ”, в кавички, от европейците, които не престават да изясняват, че няма да изоставим Украйна, че даже ще има договаряния за влизането на Украйна в Европейски Съюз и  най-много отклоняват вниманието, тъй като политически става доста комплицирано за сегашната американска администрация да продължава. Байдън се опита да обвърже помощта за Израел с помощта за Украйна, само че това не се получи.

- И даже сложи в заплаха американския бюджет.

- Това е икономическа полуда. Ние сме в политика на недействителност, изцяло идеологическа политика. Виждайки, че целият свят обръща тил на Запада, сплотява се под друга закрила и се стреми да реформира изцяло международното ръководство, изправени пред тази наложителност, ние продължаваме да следваме неуместно и при сигурен неуспех една чисто идеологическа политика на болна русофобия. Когато това не е Русия, е Китай; когато не е Китай, е Иран. Имаме изкупителни жертви, които оправдават днешния неуместен дискурс, който към този момент никой не може да одобри насериозно - за демокрацията, свободата, сигурността, донесени от Запада. Нека бъдем съществени.

- Предлагам ви да чуем небрежно Силвен Ферейра, който приказва таман за този поврат на обстановката, изключително в американското публично мнение.

Силвен Ферейра: - Всичко това се вписва в един по-широк подтекст, както към този момент споменахме, с проблематиката на Близкия изток. От NBC News, т.е. водеща американска медия,  научихме, че Вашингтон и явно Брюксел, в резултат на американските хрумвания, е оказал напън предходната седмица върху Володимир Зеленски и неговия екип в даден миг да слагат началото на мирни договаряния с Москва, тъй като военната обстановка е все по-трудна за украинската войска, доставянето на муниции и техника от армиите на НАТО и Съединени американски щати ще спре поради рецесията в Газа и опциите за нещо друго, отвън договаряния, стават все по-малки.

- Предполагам, че сте съгласна с това, което сподели Силвен Ферейра?

- Напълно, тъкмо това споделих доскоро. Дълго време споделяха: “украинците би трябвало да преценяват по кое време желаят да договарят, защо желаят да договарят ”, като че ли те са имали избор! Те нямаха избор, тъй като ги управляват от Вашингтон, и, второ, нямат избор, тъй като има военна действителност, която ги принуждава. Така че в този момент въпросът е дали ще поемат риска Русия да напредне прекалено много? Или ще реализиран съглашение, което да показват като ограничаване на съветските искания, които сякаш се простирали над цяла Украйна, както споделят през цялото време. Тогава ще кажат: “все отново спасихме огромна част от Украйна, всичко това е с помощта на нас ”. И да, има забележителен напън върху Зеленски, само че това също потвърждава, че Америка, обратно на това, което президентът Байдън споделя в някои свои изказвания, не е способна през днешния ден да води война на два, три или четири фронта, нито даже на един! Вече е доста комплицирано, като виждаме компликациите, които има НАТО и действителността на това какво е НАТО, който не е войска, а цялост от сили, вероятно предопределени за взаимни интервенции, само че който не пожела да се ангажира директно на украинския фронт.

- Как оценявате държанието на Урсула фон дер Лайен, председателката на Европейската комисия, която като че ли желае да сложи Украйна на системи с парите на европейските данъкоплатци?

- Това наподобява не я тормози изключително, в други области - също. Мисля, че тя е европейският Зеленски, т.е. тя също живее в своята заблуда. Това е методът на самохипнозата на Куе - концепцията, че колкото повече приказваш, ще накараш нещата да съществуват, ще премахнеш това, което пречи, и другите ще се изправят пред очевидното. Но очевидното е диаметрално противоположно. Очевидното е, че Русия е там, Русия ще остане там, че Русия се оправя сносно като цяло и реагира на този извънреден напън, който ѝ оказаха, по изненадващо стабилен метод. Така че вместо да разбере това, Европа продължава, тъй като през цялото време Европа е американското прокси, което задейства украинското прокси и го подхранва и му оказва помощ.

- Видяхме, че Русия гледа с доста неприятно око на натовските бази, които се придвижват на изток, явно разбираме за какво. На присъединението на Украйна към НАТО тя също гледа с доста неприятно око. Как гледа през днешния ден Русия на присъединението на Украйна към Европейски Съюз? Това ще промени ли нещо?

- Може да промени поради вторичните гаранции за сигурност, свързани с влизането в Европейски Съюз. Това няма да стане за един ден, само че в случай че Украйна влезе в Европейски Съюз, другите страни членки на Евросъюза, които са и членове на НАТО, ѝ дължат поддръжка, не безусловно военна, само че поддръжка, при положение на опасност за нейната сигурност. Но аз мисля, че на първо място ще се стигне до неутрализация и това би трябвало да бъде направено, тъй че това, което остава от Украйна и от украинския народ, тъй като украинското население доста намаля…

- Особено мъжкото население.

- И е заложено кономическото оцеляване на тази страна. Така вероятно могат малко да се стабилизират. Освен това би трябвало да забележим всички покупко-продажби, с които не съм в течение - поляците имат упоритости, други също имат упоритости по отношение на избрани елементи от украинската територия. Какво ще бъде огромното съглашение неизбежно ще се дискутира сред Москва и Вашингтон, това е несъмнено и мисля, че ще бъде доста брутално, макар че може би Москва ще направи някои дребни козметични отстъпки, само че явно въз основата на  военната действителност. Русия въпреки всичко си взе едно хубаво парче от Украйна.

- Как ще обясните през днешния ден преориентирането на американския ангажимент от Киев към Тел Авив? Дали е единствено идеална опция за Съединени американски щати да се измъкнат от това украинското тресавище или имат доста по-важни ползи от израелска страна, в сравнение с от украинска страна - по-конкретно тук ставаше дума да се опитат да основат неприятности на Русия?

- Нещо повече - да я отслабят и да я предизвикат, защото Русия е страна, която се съпротивлява, и това е нещо много отвратително за тях. Това ме подсеща за Сърбия, само че Русия не е Сърбия, тя е гигантска, голяма, пребогата на първични материали. Мисля, че концепцията беше да я отслабят трайно и даже, в най-безумните фантазии на американските неокони, да провокират промяна на режима в Москва. Това е концепция, която към момента има своите радетели, само че там срещнаха огромна компликация. А за какво Близкият изток? Защото Близкият изток е обвързван - Близкият изток също минава в орбитата на БРИКС. Мисля, че значимият миг беше съглашението сред Иран и Саудитска Арабия напролет.

- Под егидата на Китай.

- Под егидата на Китай, само че и руснаците бяха доста благосклонни към съглашението - руснаците от дълго време дискутираха със саудитците, което евентуално от американска позиция е било нещо безусловно нетърпимо. Това съживи договарянията сред Израел и Саудитска Арабия, само че с американските пари откъм гърба, американските обещания, американските съглашения, американските пазари и така нататък Американците работеха също за това саудитците да имат интерес от нормализация с Израел, тъй като когато Близкият изток премине в орбитата на БРИКС, това ще бъде голяма загуба освен на първични материали, на съревнование, в това число енергийно, само че най-много опция да се подхранва китайския напредък, даже индийския. Така че маневрата е налице - първо, Съединени американски щати имат интерес да покажат на Израел, че са на негова страна - постоянно се е казвало, че Израел е острието на Запада в Близкия изток, само че концепцията е да си върнат контрола над Близкия изток, преди да им се изплъзне. Може да се каже, че към този момент нещата вървят доста зле, тъй като с това, което се случва в Газа, с метода, по който Израел реагира на офанзивата от 7 октомври, се ускорява близкоизточният консенсус против това, което прави Израел в линията Газа и Америка е затруднена. Същевременно тя не желае това да се трансформира в международна война, тъй като не е безусловно способна да я издържи. Така че това е комбинация от напън - американците, да вземем за пример, изпратиха една от нуклеарните си подводници, оборудвана да минава от междуконтинентални към крилати ракети, в Червено море, това би разрешило пътем да ударят Иран, което към момента е фантазия на значително хора в Съединени американски щати. Имам поради Джон Болтън и хора към него. Те са попаднали в клопката на личната си изразителност и полуда. А има и огромен напън сега върху Израел, с цел да протече интервенцията допустимо най-кратко, тъй като прозорецът за пукотевица, в случай че мога по този начин да кажа, в действителност е от няколко седмици, преди целият свят да се обърне изцяло политически против това, което прави Израел в линията Газа, да не приказваме, че военните резултати против Хамас са много несигурни.

- Бих желала да се върнем обратно, към 7 октомври, когато Хамас удари Израел. Те проникнаха на израелска територия през няколко пункта и удариха няколко места при терористичната офанзива. Близо 1400 души изгубиха живота си, хиляди хора бяха ранени, основно цивилни, изцяло почтени, бяха взети 200 заложника от бойците на Хамас. Умишлено дефинирах тази офанзива като терористична - това е въпрос, който съгласно някои e подозрителен. Това ли е точната дума съгласно вас?

- Начините на деяние са изцяло терористични, концепцията е била да извършат гнет, да провокират смут.

- И да удрят безсистемно.

- И да удрят безсистемно цивилни. Това е ясно. На последващо място за мен това е военна интервенция. Това е психическа и военна интервенция, в никакъв случай не е имало офанзива от подобен мащаб против Израел. Тя целеше точно да шокира и да предизвика, тъй като това е оскърбление за израелската система, явно за Нетаняху, който постоянно е обяснявал, че е Господин Сигурност, за израелското разузнаване, за израелската войска, която беше заета другаде - на Западния бряг на река Йордан. Така че това е извънредно огорчение и репресалиите са възмездие, неизбежно извънредно брутални с 11 хиляди убити, които не бих нарекла косвени жертви. 11 хиляди убити цивилни за един месец е доста. Може да споделят, че Хамас употребява палестинското население, че по някакъв метод също го взема за пленник. Да, само че да причинят гибелта на 11 хиляди души, с цел да стигнат до Хамас, e извънредно доста. И точно тук щракна клопката на Хамас, т.е. има морална дискредитация на Израел. А в същото време израелците не могат да не създадат нищо и, с цел да съумеят да създадат нещо - дали постъпиха вярно във военно отношение е противоречиво - те започнаха с потоп от бомби, с цел да приготвят навлизането си. Това е ужасяващо и от едната страна, и от другата. Това би трябвало да спре и сега има голям американски напън, само че освен - има и катарски, и шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ, този на Мосад и катарците водят договаряния, с цел да се стигне въпреки всичко до дребна пауза, с цел да бъдат изведени заложниците. Защото казусът със заложниците е, че те са под бомбите. Хамас се приготвя за това от много дълго време, тъй че това няма да бъде здравословна разходка за израелските сили - това ще коства доста хора, бойци,  само че ще бъде и доста мъчно като реализиране на военна цел. Казват “ще унищожим Хамас, повече няма да има Хамас ”  за това е нужно доста време, само че няма доста време, тъй като другояче ще се затвори другата част на клопката, която не е военният капан на тунелите, а клопката на международната политическа дискредитация и на прогресивното понижаване на поддръжката за тази израелска интервенция - първо на публичното мнение, по-късно на западните ръководещи.

- Предлагам ви да чуем един някогашен френски министър председател - Доминик дьо Вилпен.

Доминик дьо Вилпен: - Мирните поданици, които умират в Газа, не съществуват ли? Понеже е осъществен смут, би трябвало да бъде осъществен смут от другата страна ли?! Ние глобяваме Русия, когато тя атакува Украйна, глобяваме Русия, когато не съблюдава резолюциите на Организация на обединените нации, а не щеш ли 70 години резолюциите на Организация на обединените нации са гласувани на вятъра и Израел не ги съблюдава.

- Съгласна ли сте с думите на Доминик дьо Вилпен, който е съвсем единственият, който ги изрича, откакто е заемал толкоз значими постове?

- Да, и незабавно се пробваха да го дискредитират, обяснявайки, че Катар му заплаща. Мисля, че той споделя доста правилни неща и че въпросът за мирните поданици на Газа или на Израел, търсенето на пропорция е доста комплицирано. Но това, което той сподели също, не знам дали го сподели тук или в друго изявление, мисля, че беше в утринно радиопредаване на Europe 1, той сподели, че има единствено едно решение и то е справедливостта. Това значи, че би трябвало да бъде прегледан палестинският въпрос, който е изцяло размит в Авраамовите съглашения и в огромната американска маневра, която датира от времето на Тръмп, за нормализация на Израел с арабските страни, обща нормализация, в която ориста на палестинците остава непроменена.

Проблемът тук е, че не може всичко да се извинява. Да, ще кажат, че хората, които живеят в Газа, поддържат Хамас, само че имат ли избор? Имат ли избор да създадат нещо друго? Тук има етичен проблем и бих споделила, че това е истинки капан за Израел. Защото сега освен, че целият район още веднъж се втвърдява против Израел, само че нещата стигат надалеч оттатък - това ще подхранва омразата, възмездието, отмъщението за десетилетия. Това ли е задачата? Това ли ще подсигурява сигурността на Израел? Не. Доминик дьо Вилпен се осмелява да изрече нещата и да излезе от прочувствената логичност, която би оправдавала всичко да се направи в подмяна.

- Доминик дьо Вилпен има своя двойник, който заемаше същия пост като него. Това е Манюел Валс. Да го чуем.

Манюел Валс: - Израелците се борят против една ислямистка организация, която разгласи война на евреите, на християните, на Запада и на нас самите. Те убиха 40 наши сънародника! А тук има хора, които споделят: “трябва да се постави завършек на Хамас, само че да се направи по този и този метод ”. Не! Доминик дьо Вилпен бърка и аз не съм склонен с него.

- Като че ли Манюел Валс заема главния дискурс в медиите през днешния ден, а не Доминик дьо Вилпен.

- Не, това е несъмнено. За мен това, което Валс сподели, е много скандално най-много, тъй като той удостоверява концепцията за спор, за война на цивилизациите. Това е извънредно американско прочее. Но казусът не е подобен. Разбира се, има инструментализация на общностите и на религиозните вероизповедания, без значение кои са те, от избран брой играчи, които имат интерес заради доста по-прозаични аргументи - газ, нефт, пазари, оръжия, да изправят едни страни против други, да пречупят избрани районни динамичности. Ненапразно разрушиха Близкия изток. В името на арабската пролет ние също разбихме всичко, което е огромно, богато и - като че ли е инцидентно - светско. Запазихме религиозните страни и в този момент обясняваме, че това е огромен цивилизационен спор сред западната, християнска и, несъмнено, еврейска цивилизация и ислямския свят, който е във война. Не, това не е правилно. Абсолютно нямам доверие в това, считам, че нещата са доста по-фундаментални, само че явно това е доста практично, тъй като поддържа безпорядъка, разрешава да се поляризират, да се разсънят общностите, както у нас. Не споделям, че у нас, във Франция, няма проблем, че няма сили, които се стремят да употребяват мощната общественост на французите мюсюлмани или даже не французи, само че хора с мюсюлманско изповедание, с цел да внесат спора и в последна сметка да потвърдят тази концепция, че ето, в този момент Западът би трябвало да се бори с мюсюлманския свят като цяло и на всяка цена…

- Ако обобщавам, трансформират палестинската идея в ислямистка идея.

- Да, само че аз не мисля, че това е по този начин. Палестинският народ има различен проблем - да откри територия върху която може да живее в палестинска страна, защото другите арабски страни не ги желаят.

- Има и християни в Палестина.

- Има християни в Палестина, все по-малко, само че има. Палестинският въпрос повече не може да бъде избягван, той ще би трябвало да бъде прегледан и безспорно това е първото следствие от случилото се през октомври, което фактически е кръвопролитие. Защото какво ще вършат с всички тези милиони палестинци? Ще ги сложат на Западния бряг на река Йордан? Трябва да се откри решение.

- Имам един въпрос - към конфликта на цивилизации прилепват спора, прогонил арменците от Нагорни Карабах?

- Именно. Напълно сте права - това е най-яркият образец, проява, че това не е конфликт на цивилизации, тъй като в действителност Съединени американски щати, плюс Азербайджан, плюс Турция, плюс Израел са дружно против Армения и против Русия. Всичко това е с променлива геометрия според от локалните, районни ползи на тази или онази мощ и нейните съюзи и контрасъюзи. А след това ни изясняват, че това е спор на евреите и християните против арабите на планетата. Не, не мисля, че това е тематиката. Това не значи, че няма проблеми с антисемитизма, с мюсюлманския комунитаризъм във Франция, с който би трябвало доста да се внимава. Защото цялото това опростяване основава спор - няма нищо по-лошо от това да се изяснява, че има конфликт на цивилизациите. За мен това е изцяло неправилно.

- Споменахме небрежно Катар. Казахте, че сега Катар управлява договаряния сред Хамас и Израел. Те са добре позиционирани, тъй като водачите на Хамас са най-много в Катар?

- Да, години наред те бяха финансирани от Катар с благосклонността, единодушието и даже поощрението на Израел. Както постоянно, марионетките се обръщат против своите кукловоди. Хамас беше трансфорат в политическа организация, защото първоначално това бяха по-скоро религиозни екстремити ислямисти. Той беше трансфорат в политическа организация и бързо израсна в линията Газа, с цел да отслаби “Ал Фатах ”, Палестинската власт, която теоретично беше структурата, която трябваше да сътвори прословутата палестинска страна след споразуменията от Осло. Така че ставаше дума да бъдат разграничени, да бъде засилен Хамас - само че го ускориха прекалено много и нищо не попречи на желанието му да се изправи военно против Израел, тъй като за тях явно Израел не би трябвало да бъде там. Затова изказванията, като това на Валс, единствено сеят мощен яд, сеят ненавист, втвърдяват извънредно рискови сили. И, както нормално, мирните поданици ще заплащат цената - при нас ще има атентати, там ще има още десетки убити палестинци, в Израел също ще има още веднъж офанзиви. В момента има доста офанзиви - “Хизбула ” нападна от Южен Ливан. Намираме се в извънредно рискова обстановка, не знам дали хората го осъзнават - в районен мащаб и даже в международен мащаб, защото в този момент световният баланс на геополитическите сили доста се промени. Вече не сме в 90-те години, не сме при започване на ХХI век, когато Русия към момента беше във фаза на възобновяване, или Китай нямаше същите грижи, като тези, които има през днешния ден. Намираме се в обстановка, в която би трябвало да пазим разума  и да се опитаме оптимално да понижим пристрастеностите. Това не отстранява ужаса от случилото се на 7 октомври, нито ужаса на това, което се случва от този момент в Газа - всички видяхме доста, доста фрагменти.

Мисля, че в случай че желаеме правдивост, мир, най-малкото успокояване, по-скоро би трябвало да имаме дискурс от вида на този на Доминик дьо Вилпен и да се осмелим най-сетне да разгледаме палестинския проблем. Винаги може да се каже “да, само че палестинците не желаеха проекта от 1948-а ”, само че в този момент сме 2023 година и това е единственият метод спорът да бъде обезвреден, тъй като я има тази голяма неправда в сърцето на Близкия изток, която подхранва всички ислямисти на земята и тези, които ги задействат, получават власт посредством нея и поддържат спора и несигурността за Израел. Това е явно. В последна сметка, ще би трябвало да се дискутира с Хамас, да бъдат освободени заложниците, да се откри политическо решение, не просто да се отстрани. Може би в най-хубавия случай ще отстранен няколко десетки хиляди бойци на Хамас, а след това? Те ще изчезнат? Няма да има повече? Не става по този начин. Това ще продължи.

- Не сте единствената, която подлага на критика бруталния ответен удар към Газа. Но има още по-радикален дискурс от настоящия отговор на Израел - имам поради уволнения министър Амихай Елияху, който съобщи, че би трябвало да се хвърли нуклеарна бомба над Газа. Но има ли Израел нуклеарна бомба?

- Официално не, само че това е обществена загадка. Когато бях студентка научих, че Израел е нуклеарна мощ.

- И той не е подписал Договора за неразпространение на нуклеарните оръжия?

- Не, не мисля.

- Учудващо е, че никой не задава въпроси за това, тъй като си припомням, че когато Тръмп беше на власт в Съединени американски щати, доста се говореше за съглашението за иранската нуклеарна стратегия, това беше casus belli за доста страни, а в този момент един министър издава тайната, която съвсем всички знаят, и това не провокира никаква реакция.

- Не, само че всички знаят, че така наречен стратегическа непоклатимост в Близкия изток - това също е от времето на студентските ми години - е фактът, че има единствено една нуклеарна мощ в Близкия изток и че това е Израел. Именно това подсигурява стратегическата непоклатимост. И има цялост на израелската територия заради обстоятелството, че има нуклеарни оръжия. Това, което е ясно и което Ирак научи за своя сметка, е, че когато не си станал ненарушим с притежаването на нуклеарно оръжие, могат да нахлуят у вас. Това се случи със Саддам Хюсеин преди вероятно да успее. И Иран също го схваща. Тоест, в случай че Иран стане нуклеарна мощ, а израелците споделят, че съвсем е…

- Което евентуално е по този начин.

- Има забележителна заплаха, доста ясно ограничение на опцията на другите нуклеарни сили да нападат Иран, тъй като той може да отговори.

- И когато това е страна с размера на Израел, е доста уместно да има нуклеарна бомба?

- Беше разумно, тъй като те въпреки всичко са заобиколени от арабски страни и са страна във война от своето основаване. Може да се спори за легитимността на Израел, това са безкрайни диспути. Но от момента, в който Израел се роди и се ускори, той е обкръжен от врагове, които оспорват неговото законно право да бъде там, в тази част на света. Така че от тази позиция търсенето и сдобиването с нуклеарно оръжие може да е изглеждало добра концепция. Впрочем Франция няма нищо общо с това. Съединени американски щати, несъмнено, смятаха, че това е фактор за непоклатимост, във всеки случай на доста обезсърчаване в района. Но отново споделям, че през днешния ден всичко е друго. Именно по тази причина Израел толкоз се опълчва на сдобиването на Иран с нуклеарно оръжие, тъй като това обезврежда изцяло способността им да  заплашват Иран. Това е така наречен изравнителна мощ на атома.

(…) Израел би трябвало да внимава, тъй като колкото повече продължава интервенцията в Газа, толкоз повече ще отслабва поддръжката на западните страни.

- На западното публично мнение?

- На публичното мнение, само че в един миг, когато предстоят избори, и на управляващите, които би трябвало все пак да държат сметка за него, даже и нашите демокрации да не са идеални. Мисля, че Макрон се опита да покаже, че обстановката е сложна, че не могат просто да разрешат всичко, да разрешат да се изсипва килим от бомби в продължение на месеци в линията Газа с десетки хиляди убити. Това не е допустимо! Човешки не е допустимо. Не можем да насърчаваме това и да поръчителстваме за него. Не е допустимо. Така че би трябвало бързо да се извади Хамас и да има пауза поради заложниците. Казват, че към този момент избран брой заложници са починали под изралеските бомби. Не знам какъв брой още са живи към днешна дата и прочее в Израел фамилиите на заложниците желаят пауза, желаят това да спре и да приберат членовете на фамилиите си. Това е извънредно комплицирана игра. Мисля, че колкото по-малко пристрастености се влагат, толкоз по-човешка може да бъде тя. Винаги съм казвала, че реализмът е доста по-човешки от идеологията и безумните доктрини, били те месиански или други.

- Това ще бъде превъзходен край! Благодаря, Каролин Галактерос! Благодаря на всички, които ни гледаха!

Превод от френски: Галя Дачкова

Свързана публикация: Каролин Галактерос: Зеленски ще договаря, когато към този момент няма да има Украйна

Източник: glasove.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР